8 sept 2011, 19:17

Норд

  Poesía » Otra
703 0 1

експериментална

 

онова

специалното

(търся го

атавизъм

вместо

искра)

 

място в сърцето ми

(искам да почувствам)

 

ден след ден нощ след нощ

(е -  и Август е Септември

не е лесно да се предам)

 

се изпълва с ново съдържание

 

искам или не вече съм пленница

(закотвена до твоето рамо

в плитчините на мисълта)

отдавна изгубена в метаморфозното отричане на времето

(рана без болка

анестезия

 

на душевното равновесие

анамнеза на вдишването)

 

В

Р

Е

М

Е

 

Т

о

 

в което ни е съдено да усетим чудеса и заклинания

времето което по нестинарски краде от ентусиазма и влечението от страстта и

 

пламъка

всичко ще изгори а пепелта отново Феникса ще възроди

 

3 плюс 1

/ПСС/ плюс /С/


Вдъхновено от Etchi


П  /N - 420 00’00,1”/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....