Sep 8, 2011, 7:17 PM

Норд

  Poetry » Other
708 0 1

експериментална

 

онова

специалното

(търся го

атавизъм

вместо

искра)

 

място в сърцето ми

(искам да почувствам)

 

ден след ден нощ след нощ

(е -  и Август е Септември

не е лесно да се предам)

 

се изпълва с ново съдържание

 

искам или не вече съм пленница

(закотвена до твоето рамо

в плитчините на мисълта)

отдавна изгубена в метаморфозното отричане на времето

(рана без болка

анестезия

 

на душевното равновесие

анамнеза на вдишването)

 

В

Р

Е

М

Е

 

Т

о

 

в което ни е съдено да усетим чудеса и заклинания

времето което по нестинарски краде от ентусиазма и влечението от страстта и

 

пламъка

всичко ще изгори а пепелта отново Феникса ще възроди

 

3 плюс 1

/ПСС/ плюс /С/


Вдъхновено от Etchi


П  /N - 420 00’00,1”/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...