Sep 8, 2011, 7:17 PM

Норд

  Poetry » Other
705 0 1

експериментална

 

онова

специалното

(търся го

атавизъм

вместо

искра)

 

място в сърцето ми

(искам да почувствам)

 

ден след ден нощ след нощ

(е -  и Август е Септември

не е лесно да се предам)

 

се изпълва с ново съдържание

 

искам или не вече съм пленница

(закотвена до твоето рамо

в плитчините на мисълта)

отдавна изгубена в метаморфозното отричане на времето

(рана без болка

анестезия

 

на душевното равновесие

анамнеза на вдишването)

 

В

Р

Е

М

Е

 

Т

о

 

в което ни е съдено да усетим чудеса и заклинания

времето което по нестинарски краде от ентусиазма и влечението от страстта и

 

пламъка

всичко ще изгори а пепелта отново Феникса ще възроди

 

3 плюс 1

/ПСС/ плюс /С/


Вдъхновено от Etchi


П  /N - 420 00’00,1”/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...