8.09.2011 г., 19:17

Норд

702 0 1

експериментална

 

онова

специалното

(търся го

атавизъм

вместо

искра)

 

място в сърцето ми

(искам да почувствам)

 

ден след ден нощ след нощ

(е -  и Август е Септември

не е лесно да се предам)

 

се изпълва с ново съдържание

 

искам или не вече съм пленница

(закотвена до твоето рамо

в плитчините на мисълта)

отдавна изгубена в метаморфозното отричане на времето

(рана без болка

анестезия

 

на душевното равновесие

анамнеза на вдишването)

 

В

Р

Е

М

Е

 

Т

о

 

в което ни е съдено да усетим чудеса и заклинания

времето което по нестинарски краде от ентусиазма и влечението от страстта и

 

пламъка

всичко ще изгори а пепелта отново Феникса ще възроди

 

3 плюс 1

/ПСС/ плюс /С/


Вдъхновено от Etchi


П  /N - 420 00’00,1”/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...