1 ago 2008, 9:35

Нощ и Ден 

  Poesía » De amor
620 0 4
Днес ноктите ми в жълто са лакирани
и синя линия порязва ги разпалено.
Косата ми е в едри букли разпиляна,
очите ми блестящи са -
очи на котка.

Отново ме подмина в неразбиране.
Отново вгледа се в лицето ми
със недоверие.
Отново скъса сълзите в сърцето ми.
Аз викам в теб,
а ти си мълчалив.

Страх те е, това разбрах го.
Влюбен си.
Нима във мен?!
Искаш ме в съня си властно,
наяве криеш се, защото било страстно...


Колко нощи аз ще те приканвам,
колко тайни смеси да варя?
Колко още магии да правя?
Колко време да чакам?


Животът тече и си отива.
Отивам си сега и аз,
оставям те в града самотен -
ще последвам съдбата си на друго място.


Ще ме последваш
или пак в страха си ще се свиеш?
Ще ме обичаш ли,
или с невъзможност ще се оправдаеш?

Погледни в очите ми!
Красиви са.
Погледни лицето ми!
Твое е.
Довери се на ръцете ми.
Ще те погалят,
ще те приютят,
ще опознаят.
Онова ти цяло, за което са мечтали
да докоснат...

Обичам те!
В съня ми господар си!
Не се предавай на нощта!
Последвай ме!
Аз съм слънцето ти
и деня...

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Заинтригува ме с разказа "Реалности" и сега съм твой спечелен фен! Пишеш много емоционално и вълнуващо. Харесва ми както стилът ти, така и идеите. Комплименти момиче.
  • много обич...много всеотдайност...като вричане...
    прегръщам те с обич, мило Деси.
  • Макар различията е някак си оптимистично.
    Хареса ми, браво!
  • Красиво!!!Но пробвай и с червени ноктиТам е тайната
    Поздравче!!!
Propuestas
: ??:??