1 авг. 2008 г., 09:35

Нощ и Ден

777 0 4
Днес ноктите ми в жълто са лакирани
и синя линия порязва ги разпалено.
Косата ми е в едри букли разпиляна,
очите ми блестящи са -
очи на котка.

Отново ме подмина в неразбиране.
Отново вгледа се в лицето ми
със недоверие.
Отново скъса сълзите в сърцето ми.
Аз викам в теб,
а ти си мълчалив.

Страх те е, това разбрах го.
Влюбен си.
Нима във мен?!
Искаш ме в съня си властно,
наяве криеш се, защото било страстно...


Колко нощи аз ще те приканвам,
колко тайни смеси да варя?
Колко още магии да правя?
Колко време да чакам?


Животът тече и си отива.
Отивам си сега и аз,
оставям те в града самотен -
ще последвам съдбата си на друго място.


Ще ме последваш
или пак в страха си ще се свиеш?
Ще ме обичаш ли,
или с невъзможност ще се оправдаеш?

Погледни в очите ми!
Красиви са.
Погледни лицето ми!
Твое е.
Довери се на ръцете ми.
Ще те погалят,
ще те приютят,
ще опознаят.
Онова ти цяло, за което са мечтали
да докоснат...

Обичам те!
В съня ми господар си!
Не се предавай на нощта!
Последвай ме!
Аз съм слънцето ти
и деня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Заинтригува ме с разказа "Реалности" и сега съм твой спечелен фен! Пишеш много емоционално и вълнуващо. Харесва ми както стилът ти, така и идеите. Комплименти момиче.
  • много обич...много всеотдайност...като вричане...
    прегръщам те с обич, мило Деси.
  • Макар различията е някак си оптимистично.
    Хареса ми, браво!
  • Красиво!!!Но пробвай и с червени ноктиТам е тайната
    Поздравче!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...