1 авг. 2008 г., 09:35

Нощ и Ден

780 0 4
Днес ноктите ми в жълто са лакирани
и синя линия порязва ги разпалено.
Косата ми е в едри букли разпиляна,
очите ми блестящи са -
очи на котка.

Отново ме подмина в неразбиране.
Отново вгледа се в лицето ми
със недоверие.
Отново скъса сълзите в сърцето ми.
Аз викам в теб,
а ти си мълчалив.

Страх те е, това разбрах го.
Влюбен си.
Нима във мен?!
Искаш ме в съня си властно,
наяве криеш се, защото било страстно...


Колко нощи аз ще те приканвам,
колко тайни смеси да варя?
Колко още магии да правя?
Колко време да чакам?


Животът тече и си отива.
Отивам си сега и аз,
оставям те в града самотен -
ще последвам съдбата си на друго място.


Ще ме последваш
или пак в страха си ще се свиеш?
Ще ме обичаш ли,
или с невъзможност ще се оправдаеш?

Погледни в очите ми!
Красиви са.
Погледни лицето ми!
Твое е.
Довери се на ръцете ми.
Ще те погалят,
ще те приютят,
ще опознаят.
Онова ти цяло, за което са мечтали
да докоснат...

Обичам те!
В съня ми господар си!
Не се предавай на нощта!
Последвай ме!
Аз съм слънцето ти
и деня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Заинтригува ме с разказа "Реалности" и сега съм твой спечелен фен! Пишеш много емоционално и вълнуващо. Харесва ми както стилът ти, така и идеите. Комплименти момиче.
  • много обич...много всеотдайност...като вричане...
    прегръщам те с обич, мило Деси.
  • Макар различията е някак си оптимистично.
    Хареса ми, браво!
  • Красиво!!!Но пробвай и с червени ноктиТам е тайната
    Поздравче!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...