1.08.2008 г., 9:35

Нощ и Ден

775 0 4
Днес ноктите ми в жълто са лакирани
и синя линия порязва ги разпалено.
Косата ми е в едри букли разпиляна,
очите ми блестящи са -
очи на котка.

Отново ме подмина в неразбиране.
Отново вгледа се в лицето ми
със недоверие.
Отново скъса сълзите в сърцето ми.
Аз викам в теб,
а ти си мълчалив.

Страх те е, това разбрах го.
Влюбен си.
Нима във мен?!
Искаш ме в съня си властно,
наяве криеш се, защото било страстно...


Колко нощи аз ще те приканвам,
колко тайни смеси да варя?
Колко още магии да правя?
Колко време да чакам?


Животът тече и си отива.
Отивам си сега и аз,
оставям те в града самотен -
ще последвам съдбата си на друго място.


Ще ме последваш
или пак в страха си ще се свиеш?
Ще ме обичаш ли,
или с невъзможност ще се оправдаеш?

Погледни в очите ми!
Красиви са.
Погледни лицето ми!
Твое е.
Довери се на ръцете ми.
Ще те погалят,
ще те приютят,
ще опознаят.
Онова ти цяло, за което са мечтали
да докоснат...

Обичам те!
В съня ми господар си!
Не се предавай на нощта!
Последвай ме!
Аз съм слънцето ти
и деня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заинтригува ме с разказа "Реалности" и сега съм твой спечелен фен! Пишеш много емоционално и вълнуващо. Харесва ми както стилът ти, така и идеите. Комплименти момиче.
  • много обич...много всеотдайност...като вричане...
    прегръщам те с обич, мило Деси.
  • Макар различията е някак си оптимистично.
    Хареса ми, браво!
  • Красиво!!!Но пробвай и с червени ноктиТам е тайната
    Поздравче!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...