Нощ и Ден
Днес ноктите ми в жълто са лакирани
и синя линия порязва ги разпалено.
Косата ми е в едри букли разпиляна,
очите ми блестящи са -
очи на котка.
Отново ме подмина в неразбиране.
Отново вгледа се в лицето ми
със недоверие.
Отново скъса сълзите в сърцето ми.
Аз викам в теб,
а ти си мълчалив.
Страх те е, това разбрах го.
Влюбен си.
Нима във мен?!
Искаш ме в съня си властно,
наяве криеш се, защото било страстно...
Колко нощи аз ще те приканвам,
колко тайни смеси да варя?
Колко още магии да правя?
Колко време да чакам?
Животът тече и си отива.
Отивам си сега и аз,
оставям те в града самотен -
ще последвам съдбата си на друго място.
Ще ме последваш
или пак в страха си ще се свиеш?
Ще ме обичаш ли,
или с невъзможност ще се оправдаеш?
Погледни в очите ми!
Красиви са.
Погледни лицето ми!
Твое е.
Довери се на ръцете ми.
Ще те погалят,
ще те приютят,
ще опознаят.
Онова ти цяло, за което са мечтали
да докоснат...
Обичам те!
В съня ми господар си!
Не се предавай на нощта!
Последвай ме!
Аз съм слънцето ти
и деня...
и синя линия порязва ги разпалено.
Косата ми е в едри букли разпиляна,
очите ми блестящи са -
очи на котка.
Отново ме подмина в неразбиране.
Отново вгледа се в лицето ми
със недоверие.
Отново скъса сълзите в сърцето ми.
Аз викам в теб,
а ти си мълчалив.
Страх те е, това разбрах го.
Влюбен си.
Нима във мен?!
Искаш ме в съня си властно,
наяве криеш се, защото било страстно...
Колко нощи аз ще те приканвам,
колко тайни смеси да варя?
Колко още магии да правя?
Колко време да чакам?
Животът тече и си отива.
Отивам си сега и аз,
оставям те в града самотен -
ще последвам съдбата си на друго място.
Ще ме последваш
или пак в страха си ще се свиеш?
Ще ме обичаш ли,
или с невъзможност ще се оправдаеш?
Погледни в очите ми!
Красиви са.
Погледни лицето ми!
Твое е.
Довери се на ръцете ми.
Ще те погалят,
ще те приютят,
ще опознаят.
Онова ти цяло, за което са мечтали
да докоснат...
Обичам те!
В съня ми господар си!
Не се предавай на нощта!
Последвай ме!
Аз съм слънцето ти
и деня...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
