Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса,
че време е за нощния театър.
На сцената излиза... не принцеса,
а тишината, влюбена във вятър.
Поглъща ме вълшебната ù сила,
в душата сякаш лава се разлива.
Тя с нежност чувствата ми доловила,
тъгата от лицето ми изтрива ...