M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Feb 16, 2012, 4:34 PM

Нощният театър 

  Poetry
1333 1 8

Аз пак с бокала на живота пия,

притисната от страшна тъмнина.

На капки мрака искам да разбия

с внезапно кипналата топлина.

 

Небето вдига своята завеса,

че време е за нощния театър.

На сцената излиза... не принцеса,

а тишината, влюбена във вятър.

 

Поглъща ме вълшебната ù сила,

в душата сякаш лава се разлива.

Тя с нежност чувствата ми доловила,

тъгата от лицето ми изтрива

 

Аз тази нощ бокала ще изпия,

а с утрото ми ще пристигнеш ти.

И пак във храма ”Тайната магия”

любов възкръснала ще прокънти.

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??