M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
16.02.2012 г., 16:34 ч.

Нощният театър 

  Поезия
1332 1 8

Аз пак с бокала на живота пия,

притисната от страшна тъмнина.

На капки мрака искам да разбия

с внезапно кипналата топлина.

 

Небето вдига своята завеса,

че време е за нощния театър.

На сцената излиза... не принцеса,

а тишината, влюбена във вятър.

 

Поглъща ме вълшебната ù сила,

в душата сякаш лава се разлива.

Тя с нежност чувствата ми доловила,

тъгата от лицето ми изтрива

 

Аз тази нощ бокала ще изпия,

а с утрото ми ще пристигнеш ти.

И пак във храма ”Тайната магия”

любов възкръснала ще прокънти.

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??