16 февр. 2012 г., 16:34

Нощният театър 

  Поэзия
1034 1 8

Аз пак с бокала на живота пия,

притисната от страшна тъмнина.

На капки мрака искам да разбия

с внезапно кипналата топлина.

 

Небето вдига своята завеса,

че време е за нощния театър.

На сцената излиза... не принцеса,

а тишината, влюбена във вятър.

 

Поглъща ме вълшебната ù сила,

в душата сякаш лава се разлива.

Тя с нежност чувствата ми доловила,

тъгата от лицето ми изтрива

 

Аз тази нощ бокала ще изпия,

а с утрото ми ще пристигнеш ти.

И пак във храма ”Тайната магия”

любов възкръснала ще прокънти.

 

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??