16 февр. 2012 г., 16:34

Нощният театър 

  Поэзия
1477 1 8
Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса,
че време е за нощния театър.
На сцената излиза... не принцеса,
а тишината, влюбена във вятър.
Поглъща ме вълшебната ù сила,
в душата сякаш лава се разлива.
Тя с нежност чувствата ми доловила,
тъгата от лицето ми изтрива ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??