27 feb 2008, 7:50

Носталгично 

  Poesía » Filosófica
472 0 6
Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове!
Това е неговият непрестанен вик
и кой ли може този вик
някога, дори за миг,
да реши да спре?!...
А какво ще стане, ако в даден миг
някой спре Всемирния вик?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??