27 февр. 2008 г., 07:50
Носталгично
Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове!
Това е неговият непрестанен вик
и кой ли може този вик
някога, дори за миг,
да реши да спре?!...
А какво ще стане, ако в даден миг
някой спре Всемирния вик?!...
© Анна Попова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздрав!
хареса ми
-
Харесах!!!
-
Замисли ме!Поздравления за творбата!С усмивка от мен!
-
Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове...
И няма сила, която да го спре!
Хубав стих. с много обич, Анна. -
Много интересно и завладяващо!хареса ми!поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Може би животът ни ще бъде още по-скучен и безсъдържателен - поради съзнанието, че е вечен и има време за всичко.
Но, "Всемирният вик" си знае по-добре от нас.
Поздрав за този дълбокомислещ стих, Анна!