Носталгично

27 февр. 2008 г., 07:50

Поэзия » Философская

471 0 6

Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове!
Това е неговият непрестанен вик
и кой ли може този вик
някога, дори за миг,
да реши да спре?!...
А какво ще стане, ако в даден миг
някой спре Всемирния вик?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Носталгично

Искате да прочетете повече?

Предложения