Носталгично

Поэзия » Философская

611 0 6

Докато сме живи всеки миг е наш,

всеки миг ние притежаваме,

но с всеки миг изминал до своя край

неусетно се доближаваме!

Миг, след миг...

Всеки миг Всемирът ни зове!

Това е неговият непрестанен вик

и кой ли може този вик

някога, дори за миг,

да реши да спре?!...

А какво ще стане, ако в даден миг

някой спре Всемирния вик?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Как ти дойде на ум този въпрос, Поетесо? Наистина - какво ще стане?
Може би животът ни ще бъде още по-скучен и безсъдържателен - поради съзнанието, че е вечен и има време за всичко.
Но, "Всемирният вик" си знае по-добре от нас.
Поздрав за този дълбокомислещ стих, Анна!

2008-02-27T18:34:36+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Поздрав!
хареса ми

2008-02-27T09:50:48+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Харесах!!!

2008-02-27T09:31:11+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Замисли ме!Поздравления за творбата!С усмивка от мен!

2008-02-27T09:13:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове...
И няма сила, която да го спре!
Хубав стих. с много обич, Анна.

2008-02-27T09:01:13+02:00