Носталгично

Poetry » Philosophical

606 0 6

Докато сме живи всеки миг е наш,

всеки миг ние притежаваме,

но с всеки миг изминал до своя край

неусетно се доближаваме!

Миг, след миг...

Всеки миг Всемирът ни зове!

Това е неговият непрестанен вик

и кой ли може този вик

някога, дори за миг,

да реши да спре?!...

А какво ще стане, ако в даден миг

някой спре Всемирния вик?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Как ти дойде на ум този въпрос, Поетесо? Наистина - какво ще стане?
Може би животът ни ще бъде още по-скучен и безсъдържателен - поради съзнанието, че е вечен и има време за всичко.
Но, "Всемирният вик" си знае по-добре от нас.
Поздрав за този дълбокомислещ стих, Анна!

2008-02-27T18:34:36+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Поздрав!
хареса ми

2008-02-27T09:50:48+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Харесах!!!

2008-02-27T09:31:11+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Замисли ме!Поздравления за творбата!С усмивка от мен!

2008-02-27T09:13:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Миг, след миг...
Всеки миг Всемирът ни зове...
И няма сила, която да го спре!
Хубав стих. с много обич, Анна.

2008-02-27T09:01:13+02:00