Носталгично
Небето заваля и ме покри
с купчина едри мокрещи целувки.
От този дъждопад съм цял в следи
и спомени от дебнещи вихрушки.
Не ме боляло бе отдавна тъй –
душата, разпокъсана над бездна.
Начало ли е или тъжен край,
звездите ми говорят с тон въздрезгав.
Но как да се опомня, щом е тук –
на прага ми, умиращи октомври!?
Желая да съм само част от звук,
на гроздов сок, преливащ в пълни стомни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
хубаво