dansyto (Данаил Таков)
804 3686
Oct 31, 2019, 7:40 AM

Носталгично 

  Poetry
445 6 9

Небето заваля и ме покри

с купчина едри мокрещи целувки.

От този дъждопад съм цял в следи

и спомени от дебнещи вихрушки.

 

Не ме боляло бе отдавна тъй –

душата, разпокъсана над бездна.

Начало ли е или тъжен край,

звездите ми говорят с тон въздрезгав.

 

Но как да се опомня, щом е тук –

на прага ми, умиращи октомври!?

Желая да съм само част от звук,

на гроздов сок, преливащ в пълни стомни!

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Стойчо, Марианка, Веси, Роси, Пепи, Райне, Ники, Ангелче, Рози, Гавраил, Антон! Поздрави и пожелания за вдъхновени ноемврийски дни от мен!
  • Дружество на анонимните носталгици :D
  • Красив финал в този отиващ си октомври.
  • Желая да съм само част от звук,
    на гроздов сок, преливащ в пълни стомни!
    Финалът е просто възхитителен!
    Браво Дани!
  • "звук,
    на гроздов сок, преливащ в пълни стомни"
    Как ти е хрумнало? хубаво
  • Красиво!
  • Носталгията е лека, някак очакването за пиршество на сетивата надделява. Хубаво, пасторално, омекотено от тъгата настроение. Браво, Дани, очарова ме с мокрещите целувки на дъждопада!
  • "Желая да съм само част от звук,
    на гроздов сок, преливащ в пълни стомни!"
    Много ми хареса, Дани!
  • Идват и хубави дни!
    "Жени и вино!
    Вино и жени!"
    Така тъгата ще отмине!😍
Random works
: ??:??