13 nov 2013, 22:09

Носталгия

  Poesía » Civil
1.1K 1 0

                                 

 

                                                   Носталгия

 

                              Какво ще стане с таз страна,

                              какво ще стане с моята родина!?

                              Превърнаха я в руина, а беше

                              грейнала градина!

 

                              Къде са славните и горди стари българи,

                              окичили се с лаврови венци и чест!?

                              Какво ще стане с нас, с децата ни,

                              ранени във сърцата днес!?

 

                              О, съотечественици, не сте вие братя,

                              щом плюете на бащиния праг,

                              защо отричате се от България,

                              родила не един юнак!?

 

                              Как, безсрамници, ще гоните печалба, 

                              не виждате ли, че народът страда, 

                              изкачвайки се толкова години по все

                              по-стръмна и по-невъзможна стълба!?

 

                              Или си мислите, че историята пишете, 

                              невзрачни, о, жалки пленници на пари,

                              нетрайни и прозрачни, изгубили  сте се

                              в тъмата вече!

 

                              Оставили сте народа си да хленчи,

                              но знайте, че съдбата българска ни е

                              една, където и да сложите костите си тленни,

                              на гроба ви ще пише име българско!

                              Помнете го това!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лукан Луканов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...