13 нояб. 2013 г., 22:09

Носталгия

1.1K 1 0

                                 

 

                                                   Носталгия

 

                              Какво ще стане с таз страна,

                              какво ще стане с моята родина!?

                              Превърнаха я в руина, а беше

                              грейнала градина!

 

                              Къде са славните и горди стари българи,

                              окичили се с лаврови венци и чест!?

                              Какво ще стане с нас, с децата ни,

                              ранени във сърцата днес!?

 

                              О, съотечественици, не сте вие братя,

                              щом плюете на бащиния праг,

                              защо отричате се от България,

                              родила не един юнак!?

 

                              Как, безсрамници, ще гоните печалба, 

                              не виждате ли, че народът страда, 

                              изкачвайки се толкова години по все

                              по-стръмна и по-невъзможна стълба!?

 

                              Или си мислите, че историята пишете, 

                              невзрачни, о, жалки пленници на пари,

                              нетрайни и прозрачни, изгубили  сте се

                              в тъмата вече!

 

                              Оставили сте народа си да хленчи,

                              но знайте, че съдбата българска ни е

                              една, където и да сложите костите си тленни,

                              на гроба ви ще пише име българско!

                              Помнете го това!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лукан Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...