13.11.2013 г., 22:09

Носталгия

1.1K 1 0

                                 

 

                                                   Носталгия

 

                              Какво ще стане с таз страна,

                              какво ще стане с моята родина!?

                              Превърнаха я в руина, а беше

                              грейнала градина!

 

                              Къде са славните и горди стари българи,

                              окичили се с лаврови венци и чест!?

                              Какво ще стане с нас, с децата ни,

                              ранени във сърцата днес!?

 

                              О, съотечественици, не сте вие братя,

                              щом плюете на бащиния праг,

                              защо отричате се от България,

                              родила не един юнак!?

 

                              Как, безсрамници, ще гоните печалба, 

                              не виждате ли, че народът страда, 

                              изкачвайки се толкова години по все

                              по-стръмна и по-невъзможна стълба!?

 

                              Или си мислите, че историята пишете, 

                              невзрачни, о, жалки пленници на пари,

                              нетрайни и прозрачни, изгубили  сте се

                              в тъмата вече!

 

                              Оставили сте народа си да хленчи,

                              но знайте, че съдбата българска ни е

                              една, където и да сложите костите си тленни,

                              на гроба ви ще пише име българско!

                              Помнете го това!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лукан Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...