Nov 13, 2013, 10:09 PM

Носталгия

  Poetry » Civic
1.1K 1 0

                                 

 

                                                   Носталгия

 

                              Какво ще стане с таз страна,

                              какво ще стане с моята родина!?

                              Превърнаха я в руина, а беше

                              грейнала градина!

 

                              Къде са славните и горди стари българи,

                              окичили се с лаврови венци и чест!?

                              Какво ще стане с нас, с децата ни,

                              ранени във сърцата днес!?

 

                              О, съотечественици, не сте вие братя,

                              щом плюете на бащиния праг,

                              защо отричате се от България,

                              родила не един юнак!?

 

                              Как, безсрамници, ще гоните печалба, 

                              не виждате ли, че народът страда, 

                              изкачвайки се толкова години по все

                              по-стръмна и по-невъзможна стълба!?

 

                              Или си мислите, че историята пишете, 

                              невзрачни, о, жалки пленници на пари,

                              нетрайни и прозрачни, изгубили  сте се

                              в тъмата вече!

 

                              Оставили сте народа си да хленчи,

                              но знайте, че съдбата българска ни е

                              една, където и да сложите костите си тленни,

                              на гроба ви ще пише име българско!

                              Помнете го това!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лукан Луканов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...