1 ene 2018, 1:54

Нова година

  Poesía
480 2 9

Изпращаме тази година,
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.

Усещам, че всичко е живо.
Земята! Тревата! Пръстта!
Поглеждам – небето е криво.
Изреждам от огън слова.

Любов, за която треперих?
Напротив! Избягах от плен.
Живот не успях да намеря,
в цъфтежа на пролетен ден.

На залеза цветен помахах.
Откъснах букет красота.
Годината стара изпратих.
И Новата хванах с ръка…


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...