1 янв. 2018 г., 01:54

Нова година

482 2 9

Изпращаме тази година,
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.

Усещам, че всичко е живо.
Земята! Тревата! Пръстта!
Поглеждам – небето е криво.
Изреждам от огън слова.

Любов, за която треперих?
Напротив! Избягах от плен.
Живот не успях да намеря,
в цъфтежа на пролетен ден.

На залеза цветен помахах.
Откъснах букет красота.
Годината стара изпратих.
И Новата хванах с ръка…


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...