Изпращаме тази година,
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.
Усещам, че всичко е живо.
Земята! Тревата! Пръстта!
Поглеждам – небето е криво.
Изреждам от огън слова.
Любов, за която треперих?
Напротив! Избягах от плен.
Живот не успях да намеря,
в цъфтежа на пролетен ден.
На залеза цветен помахах.
Откъснах букет красота.
Годината стара изпратих.
И Новата хванах с ръка…
© Димитър Драганов Все права защищены