1.01.2018 г., 1:54

Нова година

481 2 9

Изпращаме тази година,
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.

Усещам, че всичко е живо.
Земята! Тревата! Пръстта!
Поглеждам – небето е криво.
Изреждам от огън слова.

Любов, за която треперих?
Напротив! Избягах от плен.
Живот не успях да намеря,
в цъфтежа на пролетен ден.

На залеза цветен помахах.
Откъснах букет красота.
Годината стара изпратих.
И Новата хванах с ръка…


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...