Тишината е моята спътница.

Самотата –  приятел добър.

Като фея и някаква странница

Все витая в мисълта и насън.

Не обичам да бъда на сцената...

Не обичам трибуни и фарс.

Задкулисно пропускам арената...

Сам сама съм си с профил, анфас.

И във тъмното бродя усещайки.

Тихомълком пристъпвам, без шум.

Там, където не стигат надеждите...

Аз бродирам с инат и напук.

И дори да съм някъде, в центъра,

Се обличам с воал от мечти.

И не искам да вярвам на хората,

Та дори да ми свалят звезди.

Уморих се да нося и скрупули...

За това, онова... Без вина.

Преродих същността си и купих си

Нова истина... Без срам и лъжа.

И когато оголя душата си...

Аз съм себе си, без маска и страх.

Сам сама съм, със мен и вината ми,

Че обичах без корист и грях.

                                 L.st.zl 13.01.2025г.