Jan 15, 2025, 12:13 AM

Нова истина

  Poetry
314 2 1

Тишината е моята спътница.

Самотата –  приятел добър.

Като фея и някаква странница

Все витая в мисълта и насън.

 

Не обичам да бъда на сцената...

Не обичам трибуни и фарс.

Задкулисно пропускам арената...

Сам сама съм си с профил, анфас.

 

И във тъмното бродя усещайки.

Тихомълком пристъпвам, без шум.

Там, където не стигат надеждите...

Аз бродирам с инат и напук.

 

И дори да съм някъде, в центъра,

Се обличам с воал от мечти.

И не искам да вярвам на хората,

Та дори да ми свалят звезди.

 

Уморих се да нося и скрупули...

За това, онова... Без вина.

Преродих същността си и купих си

Нова истина... Без срам и лъжа.

 

И когато оголя душата си...

Аз съм себе си, без маска и страх.

Сам сама съм, със мен и вината ми,

Че обичах без корист и грях.

 

                                 L.st.zl 13.01.2025г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...