15 янв. 2025 г., 00:13

Нова истина

315 2 1

Тишината е моята спътница.

Самотата –  приятел добър.

Като фея и някаква странница

Все витая в мисълта и насън.

 

Не обичам да бъда на сцената...

Не обичам трибуни и фарс.

Задкулисно пропускам арената...

Сам сама съм си с профил, анфас.

 

И във тъмното бродя усещайки.

Тихомълком пристъпвам, без шум.

Там, където не стигат надеждите...

Аз бродирам с инат и напук.

 

И дори да съм някъде, в центъра,

Се обличам с воал от мечти.

И не искам да вярвам на хората,

Та дори да ми свалят звезди.

 

Уморих се да нося и скрупули...

За това, онова... Без вина.

Преродих същността си и купих си

Нова истина... Без срам и лъжа.

 

И когато оголя душата си...

Аз съм себе си, без маска и страх.

Сам сама съм, със мен и вината ми,

Че обичах без корист и грях.

 

                                 L.st.zl 13.01.2025г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....