15.01.2025 г., 0:13

Нова истина

319 2 1

Тишината е моята спътница.

Самотата –  приятел добър.

Като фея и някаква странница

Все витая в мисълта и насън.

 

Не обичам да бъда на сцената...

Не обичам трибуни и фарс.

Задкулисно пропускам арената...

Сам сама съм си с профил, анфас.

 

И във тъмното бродя усещайки.

Тихомълком пристъпвам, без шум.

Там, където не стигат надеждите...

Аз бродирам с инат и напук.

 

И дори да съм някъде, в центъра,

Се обличам с воал от мечти.

И не искам да вярвам на хората,

Та дори да ми свалят звезди.

 

Уморих се да нося и скрупули...

За това, онова... Без вина.

Преродих същността си и купих си

Нова истина... Без срам и лъжа.

 

И когато оголя душата си...

Аз съм себе си, без маска и страх.

Сам сама съм, със мен и вината ми,

Че обичах без корист и грях.

 

                                 L.st.zl 13.01.2025г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...