Новият Холивуд

23 oct 2014, 18:05

Poesía » Otra

271 0 2

Не случих на време,

не случих на век.

Живея със бреме,

но съм си човек.

Живота ми къпан

във мъки и зор.

Сърцето ми - тъпан,

край мене е мор.

Ръката ми - мека,

душата ми - вик.

Пристъпвам полека

в отрязък безлик.

Във век на упадък,

във век на борба

лежи във припадък

и мойта съдба.

Живота е сякаш

изпуснат експрес.

И ставаш, и клякаш

в обратен прогрес.

Светът се раздира

и май, че е луд.

Морала сервира

на нов Холивуд.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.