Новият Холивуд

23.10.2014 г., 18:05 ч.

Поезия » Друга

231 0 2

Не случих на време,

не случих на век.

Живея със бреме,

но съм си човек.

Живота ми къпан

във мъки и зор.

Сърцето ми - тъпан,

край мене е мор.

Ръката ми - мека,

душата ми - вик.

Пристъпвам полека

в отрязък безлик.

Във век на упадък,

във век на борба

лежи във припадък

и мойта съдба.

Живота е сякаш

изпуснат експрес.

И ставаш, и клякаш

в обратен прогрес.

Светът се раздира

и май, че е луд.

Морала сервира

на нов Холивуд.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.