Новият Холивуд
Не случих на време,
не случих на век.
Живея със бреме,
но съм си човек.
Живота ми къпан
във мъки и зор.
Сърцето ми - тъпан,
край мене е мор.
Ръката ми - мека,
душата ми - вик.
Пристъпвам полека
в отрязък безлик.
Във век на упадък,
във век на борба
лежи във припадък
и мойта съдба.
Живота е сякаш
изпуснат експрес.
И ставаш, и клякаш
в обратен прогрес.
Светът се раздира
и май, че е луд.
Морала сервира
на нов Холивуд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
