23 окт. 2014 г., 18:05

Новият Холивуд 

  Поэзия » Другая
253 0 2

Не случих на време,

не случих на век.

Живея със бреме,

но съм си човек.

Живота ми къпан

във мъки и зор.

Сърцето ми - тъпан,

край мене е мор.

Ръката ми - мека,

душата ми - вик.

Пристъпвам полека

в отрязък безлик.

Във век на упадък,

във век на борба

лежи във припадък

и мойта съдба.

Живота е сякаш

изпуснат експрес.

И ставаш, и клякаш

в обратен прогрес.

Светът се раздира

и май, че е луд.

Морала сервира

на нов Холивуд.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойна!За коментара и за оценката!
    Преиятно ми е,че ме четеш с интерес и ме подкрепяш!
    Желая ти хубав ден и поздрави от мен!!
  • Никола, здравей!
    Дори и в най-потиснато настроение създаваш прекрасни творби!Браво!
    Поздрав и по ведро настроение!Всички живеем в това време.
Предложения
: ??:??