20 feb 2025, 17:49

Някой ден

  Poesía
303 0 0

Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...


Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.


Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки,
е трижди по зареждаш, знай, отколкото да смяташ цифри.


Сред пищността на водопад или в прегръдката на здрача,
да вдишваш етерния хлад и влезеш в ритъм със кълвача.


В теб всичко се усмихва тихо... и цветен прах навред струи,
летят пера и пеперуди и листопаден дъжд вали, вали...


А после с книга във ръката отпиваш топлото кафе,
погалваш котка по главата, протегнала към теб краче.


Това са късчета моменти изпълнили те с красота...
без напрежение, тъй семпли... отварят нов портал с лекота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...