Някой ден

Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...

Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.

Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки,
е трижди по зареждаш, знай, отколкото да смяташ цифри.

Сред пищността на водопад или в прегръдката на здрача,
да вдишваш етерния хлад и влезеш в ритъм със кълвача.

В теб всичко се усмихва тихо... и цветен прах навред струи,
летят пера и пеперуди и листопаден дъжд вали, вали...

А после с книга във ръката отпиваш топлото кафе,
погалваш котка по главата, протегнала към теб краче.

Това са късчета моменти изпълнили те с красота...
без напрежение, тъй семпли... отварят нов портал с лекота.