Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...
Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.
Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки,
е трижди по зареждаш, знай, отколкото да смяташ цифри.
Сред пищността на водопад или в прегръдката на здрача,
да вдишваш етерния хлад и влезеш в ритъм със кълвача.
В теб всичко се усмихва тихо... и цветен прах навред струи,
летят пера и пеперуди и листопаден дъжд вали, вали...
А после с книга във ръката отпиваш топлото кафе,
погалваш котка по главата, протегнала към теб краче. ...