Feb 20, 2025, 5:49 PM

Някой ден

  Poetry
304 0 0

Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...


Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.


Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки,
е трижди по зареждаш, знай, отколкото да смяташ цифри.


Сред пищността на водопад или в прегръдката на здрача,
да вдишваш етерния хлад и влезеш в ритъм със кълвача.


В теб всичко се усмихва тихо... и цветен прах навред струи,
летят пера и пеперуди и листопаден дъжд вали, вали...


А после с книга във ръката отпиваш топлото кафе,
погалваш котка по главата, протегнала към теб краче.


Това са късчета моменти изпълнили те с красота...
без напрежение, тъй семпли... отварят нов портал с лекота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....