20 февр. 2025 г., 17:49

Някой ден

302 0 0

Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...


Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.


Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки,
е трижди по зареждаш, знай, отколкото да смяташ цифри.


Сред пищността на водопад или в прегръдката на здрача,
да вдишваш етерния хлад и влезеш в ритъм със кълвача.


В теб всичко се усмихва тихо... и цветен прах навред струи,
летят пера и пеперуди и листопаден дъжд вали, вали...


А после с книга във ръката отпиваш топлото кафе,
погалваш котка по главата, протегнала към теб краче.


Това са късчета моменти изпълнили те с красота...
без напрежение, тъй семпли... отварят нов портал с лекота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...