14 oct 2009, 0:11

Някой кара в дъжда (Колело 3)

  Poesía
539 0 0

Някой кара в дъжда,

просто ей така,

през локвите минава

и следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

приятно е навън.

 

Небето сиво е

и все пак красиво е,

макар слънце никакво да няма

и животът да е драма -

той си продължава,

а тъгата избледнява.

 

И, колкото и да боли,

дъждът всичко ще заличи,

колелото ще излекува

болката, която в сърцето нахлува

и всичко ще е както преди,

миналото ще се заличи.

 

Някой кара в дъжда,

забравил вече своята тъга,

през локвите минава

и весели следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

прекрасно е навън.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...