14 oct 2009, 0:11

Някой кара в дъжда (Колело 3)

  Poesía
535 0 0

Някой кара в дъжда,

просто ей така,

през локвите минава

и следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

приятно е навън.

 

Небето сиво е

и все пак красиво е,

макар слънце никакво да няма

и животът да е драма -

той си продължава,

а тъгата избледнява.

 

И, колкото и да боли,

дъждът всичко ще заличи,

колелото ще излекува

болката, която в сърцето нахлува

и всичко ще е както преди,

миналото ще се заличи.

 

Някой кара в дъжда,

забравил вече своята тъга,

през локвите минава

и весели следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

прекрасно е навън.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...