14 окт. 2009 г., 00:11

Някой кара в дъжда (Колело 3)

537 0 0

Някой кара в дъжда,

просто ей така,

през локвите минава

и следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

приятно е навън.

 

Небето сиво е

и все пак красиво е,

макар слънце никакво да няма

и животът да е драма -

той си продължава,

а тъгата избледнява.

 

И, колкото и да боли,

дъждът всичко ще заличи,

колелото ще излекува

болката, която в сърцето нахлува

и всичко ще е както преди,

миналото ще се заличи.

 

Някой кара в дъжда,

забравил вече своята тъга,

през локвите минава

и весели следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

прекрасно е навън.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...