Някой кара в дъжда,
просто ей така,
през локвите минава
и следи оставя,
и, макар хлъзгав да е този път,
приятно е навън.
Небето сиво е
и все пак красиво е,
макар слънце никакво да няма
и животът да е драма -
той си продължава,
а тъгата избледнява.
И, колкото и да боли,
дъждът всичко ще заличи,
колелото ще излекува
болката, която в сърцето нахлува
и всичко ще е както преди,
миналото ще се заличи.
Някой кара в дъжда,
забравил вече своята тъга,
през локвите минава
и весели следи оставя,
и, макар хлъзгав да е този път,
прекрасно е навън.
© Богдана Маринова Все права защищены