14.10.2009 г., 0:11

Някой кара в дъжда (Колело 3)

534 0 0

Някой кара в дъжда,

просто ей така,

през локвите минава

и следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

приятно е навън.

 

Небето сиво е

и все пак красиво е,

макар слънце никакво да няма

и животът да е драма -

той си продължава,

а тъгата избледнява.

 

И, колкото и да боли,

дъждът всичко ще заличи,

колелото ще излекува

болката, която в сърцето нахлува

и всичко ще е както преди,

миналото ще се заличи.

 

Някой кара в дъжда,

забравил вече своята тъга,

през локвите минава

и весели следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

прекрасно е навън.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...