Oct 14, 2009, 12:11 AM

Някой кара в дъжда (Колело 3)

  Poetry
533 0 0

Някой кара в дъжда,

просто ей така,

през локвите минава

и следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

приятно е навън.

 

Небето сиво е

и все пак красиво е,

макар слънце никакво да няма

и животът да е драма -

той си продължава,

а тъгата избледнява.

 

И, колкото и да боли,

дъждът всичко ще заличи,

колелото ще излекува

болката, която в сърцето нахлува

и всичко ще е както преди,

миналото ще се заличи.

 

Някой кара в дъжда,

забравил вече своята тъга,

през локвите минава

и весели следи оставя,

и, макар хлъзгав да е този път,

прекрасно е навън.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...