14 jun 2015, 12:49

Някъде, някога…, а може би и днес…

  Poesía
627 0 3

В най-дивото село – на кроткия луд,

кръстоска между паун и перуника,

всред животинките, от Ной спасени,

от тъмното, появи се рицар с пика

и гордо побърза да се закълне,

подобаващо на чудак безподобен,

достойно за своя правда да умре,

макар че в страстното, бушуващо море,

истината му не пасваше добре,

а и бронята му дразнещо дрънчеше.

Тръгнал вече бе и, напук, вървеше…

Уверен, наближи блатата, не видя

как на Калоян куката блестеше…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...