14.06.2015 г., 12:49

Някъде, някога…, а може би и днес…

622 0 3

В най-дивото село – на кроткия луд,

кръстоска между паун и перуника,

всред животинките, от Ной спасени,

от тъмното, появи се рицар с пика

и гордо побърза да се закълне,

подобаващо на чудак безподобен,

достойно за своя правда да умре,

макар че в страстното, бушуващо море,

истината му не пасваше добре,

а и бронята му дразнещо дрънчеше.

Тръгнал вече бе и, напук, вървеше…

Уверен, наближи блатата, не видя

как на Калоян куката блестеше…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...