Jun 14, 2015, 12:49 PM

Някъде, някога…, а може би и днес… 

  Poetry
487 0 3

В най-дивото село – на кроткия луд,

кръстоска между паун и перуника,

всред животинките, от Ной спасени,

от тъмното, появи се рицар с пика

и гордо побърза да се закълне,

подобаващо на чудак безподобен,

достойно за своя правда да умре,

макар че в страстното, бушуващо море,

истината му не пасваше добре,

а и бронята му дразнещо дрънчеше.

Тръгнал вече бе и, напук, вървеше…

Уверен, наближи блатата, не видя

как на Калоян куката блестеше…

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??