Някъде, някога…, а може би и днес…
В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне,
подобаващо на чудак безподобен,
достойно за своя правда да умре,
макар че в страстното, бушуващо море,
истината му не пасваше добре,
а и бронята му дразнещо дрънчеше.
Тръгнал вече бе и, напук, вървеше…
Уверен, наближи блатата, не видя
как на Калоян куката блестеше…
© Росица Танчева All rights reserved.
