alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
29 mar 2011, 20:43

Няма да плача...

889 0 4

 

Стига вече сълзи и въздишки.

Стига толкова болка и страх.

Ще направя първата крачка,

да те пусна от себе си аз.

 

Вечер тихо сама ще се сгуша.

Наранена от твойте слова.

Но не ще позволя на сълзите

да се стичат по мен от тъга.

 

Няма вече да плача за тебе.

Ти ограби мойта душа.

В нея вече е тъмно и празно,

там бях скрила любовта.

 

Отиде си! Няма я вече...

Прогоних я заедно с теб.

Защо да оставям в сърцето

любовта на един крадец!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0