Няма да плача...
Стига вече сълзи и въздишки.
Стига толкова болка и страх.
Ще направя първата крачка,
да те пусна от себе си аз.
Вечер тихо сама ще се сгуша.
Наранена от твойте слова.
Но не ще позволя на сълзите
да се стичат по мен от тъга.
Няма вече да плача за тебе.
Ти ограби мойта душа.
В нея вече е тъмно и празно,
там бях скрила любовта.
Отиде си! Няма я вече...
Прогоних я заедно с теб.
Защо да оставям в сърцето
любовта на един крадец!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
