Стига вече сълзи и въздишки.
Стига толкова болка и страх.
Ще направя първата крачка,
да те пусна от себе си аз.
Вечер тихо сама ще се сгуша.
Наранена от твойте слова.
Но не ще позволя на сълзите
да се стичат по мен от тъга.
Няма вече да плача за тебе.
Ти ограби мойта душа.
В нея вече е тъмно и празно,
там бях скрила любовта.
Отиде си! Няма я вече...
Прогоних я заедно с теб.
Защо да оставям в сърцето
любовта на един крадец!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
