Стига вече сълзи и въздишки.
Стига толкова болка и страх.
Ще направя първата крачка,
да те пусна от себе си аз.
Вечер тихо сама ще се сгуша.
Наранена от твойте слова.
Но не ще позволя на сълзите
да се стичат по мен от тъга.
Няма вече да плача за тебе.
Ти ограби мойта душа.
В нея вече е тъмно и празно,
там бях скрила любовта.
Отиде си! Няма я вече...
Прогоних я заедно с теб.
Защо да оставям в сърцето
любовта на един крадец!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
