Животът ни минава си, минава...
Тъга и радост ситото пресява.
Замислени през нас препускат дните.
Все по-страхливи раждат се мечтите.
Премятат ни кошмари зли, проблеми.
За нежност все не ни достига време.
Забравили сме вече аромата
и детската невинност на цветята.
Звездите тъжно гледат ни отгоре.
Отвикнахме със тях да си говорим.
Май трудно нещо днес ще ни учуди.
Престанахме да гоним пеперуди. ...