4 sept 2012, 16:38

Няма как

  Poesía » Otra
647 0 2

Животът ни минава си, минава...

Тъга и радост ситото пресява.

Замислени през нас препускат дните.

Все по-страхливи раждат се мечтите.

 

Премятат ни кошмари зли, проблеми.

За нежност все не ни достига време.

Забравили сме вече аромата

и детската невинност на цветята.

 

Звездите тъжно гледат ни отгоре.

Отвикнахме със тях да си говорим.

Май трудно нещо днес ще ни учуди.

Престанахме да гоним пеперуди.

 

Да можехме да минем под дъгата.

Да се спасим в държава непозната,

където всичкото Добро реалност става.

Ех, няма как... животът си минава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...