Sep 4, 2012, 4:38 PM

Няма как

  Poetry » Other
645 0 2

Животът ни минава си, минава...

Тъга и радост ситото пресява.

Замислени през нас препускат дните.

Все по-страхливи раждат се мечтите.

 

Премятат ни кошмари зли, проблеми.

За нежност все не ни достига време.

Забравили сме вече аромата

и детската невинност на цветята.

 

Звездите тъжно гледат ни отгоре.

Отвикнахме със тях да си говорим.

Май трудно нещо днес ще ни учуди.

Престанахме да гоним пеперуди.

 

Да можехме да минем под дъгата.

Да се спасим в държава непозната,

където всичкото Добро реалност става.

Ех, няма как... животът си минава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...