4 сент. 2012 г., 16:38

Няма как

651 0 2

Животът ни минава си, минава...

Тъга и радост ситото пресява.

Замислени през нас препускат дните.

Все по-страхливи раждат се мечтите.

 

Премятат ни кошмари зли, проблеми.

За нежност все не ни достига време.

Забравили сме вече аромата

и детската невинност на цветята.

 

Звездите тъжно гледат ни отгоре.

Отвикнахме със тях да си говорим.

Май трудно нещо днес ще ни учуди.

Престанахме да гоним пеперуди.

 

Да можехме да минем под дъгата.

Да се спасим в държава непозната,

където всичкото Добро реалност става.

Ех, няма как... животът си минава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...