Няма как
Животът ни минава си, минава...
Тъга и радост ситото пресява.
Замислени през нас препускат дните.
Все по-страхливи раждат се мечтите.
Премятат ни кошмари зли, проблеми.
За нежност все не ни достига време.
Забравили сме вече аромата
и детската невинност на цветята.
Звездите тъжно гледат ни отгоре.
Отвикнахме със тях да си говорим.
Май трудно нещо днес ще ни учуди.
Престанахме да гоним пеперуди.
Да можехме да минем под дъгата.
Да се спасим в държава непозната,
където всичкото Добро реалност става.
Ех, няма как... животът си минава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
