Няма те
В душата широко скроена,
в сърце, посиняло от стискане,
във ъгъла, занемарена -
свети прашинка от "Искам те!"
В деня чер, като въглища,
на горска поляна в омаята,
в хаос от разхвърляни пътища -
среща се още "Желая те!"
В молитви в стих изшептени,
в крясък от ядно отричане,
в кълбо разбеснели се вени -
остава парченце "Обичам те!"
Но в прошка от сълзи изкривена
и дух, банкрутирал от даване,
с теглото на цяла Вселена-
върху мене стоварва се "Няма те! "
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калин Пантов Todos los derechos reservados
