В душата широко скроена,
в сърце, посиняло от стискане,
във ъгъла, занемарена -
свети прашинка от "Искам те!"
В деня чер, като въглища,
на горска поляна в омаята,
в хаос от разхвърляни пътища -
среща се още "Желая те!"
В молитви в стих изшептени,
в крясък от ядно отричане,
в кълбо разбеснели се вени -
остава парченце "Обичам те!"
Но в прошка от сълзи изкривена
и дух, банкрутирал от даване,
с теглото на цяла Вселена-
върху мене стоварва се "Няма те! "
© Калин Пантов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
