В душата широко скроена,
в сърце, посиняло от стискане,
във ъгъла, занемарена -
свети прашинка от "Искам те!"
В деня чер, като въглища,
на горска поляна в омаята,
в хаос от разхвърляни пътища -
среща се още "Желая те!"
В молитви в стих изшептени,
в крясък от ядно отричане,
в кълбо разбеснели се вени -
остава парченце "Обичам те!"
Но в прошка от сълзи изкривена
и дух, банкрутирал от даване,
с теглото на цяла Вселена-
върху мене стоварва се "Няма те! "
© Калин Пантов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
